Странджа заема най-югоизточната част на България, но е и най-югоизточната планина на Балканския полуостров.
По-голямата и по-високата част на планината е разположена в Турция. Странджа има ясно изразена северозапад-югоизточна посока на простиране, като най-високият и връх е Махиада(1031м.) е в турска територия. У нас се намират само северните и североизточните и разклонения, които имат хълмисто-нископланински характер и са силно разчленени от сравнително гъста долинна мрежа.
âСтроеж – скалният състав на планината е много разнообразен:
- магмени скали: габро, диорити, монцонити, гранити и други.
- седиментни скали: пясъчници, аргилити, мергели, глинести варовици и други.
- магмените скали са пресечени от по-млади вулканогенни скали – андезити, туфобрекчи и др.
ãКлимат: в северната част на Странджа, около района на Средецка река, се установяват белезите на преходноконтиненталното климатично влияние. На юг в същинската част на планината е характерно средиземноморското климатично влияние. Разчлененият релеф на тази ниска планина, широко отворена във всички посоки, създава условия за формирането на специфичен микроклимат.
- Температура на въздуха – Странджа, заедно със Санданско-Петричкото поле е един от най-топлите райони в страната. Тук зимните температури много рядко падат под 0 С(обикновено са между 0,5 и 2,5С)
- Валежи – те са неравномерно разпределени както по количество, така и по сезени. В северната част на планината (станция Средец) са еднакво изразени както умереноконтиненталните, така и средиземноморските черти в сезонното разпределение на валежите. В югоизточната част – станции Резово, Кости, Граматиково, Малка Търново, Звездец, валежите имат ясно изразен есенно-зимен максимум, което недвусмислено говори за подчертано средиземноморско климатично влияние. Най-валежното място е районът на Малко Търново – 900мм годишен валеж, както и Граматиково – 800мм. За средиземноморското влияние може да се съди и от жълтоземните почви по р.Велека, и по растителната покривка, която в много отношения е уникална за страната. Периода юни-септември се характеризира с много малко валежи едва 10мм., както и с относително висок брой ясни дни.
âХидроложки ресурси:
- Язовири:
- яз.Ясна поляня, захранван от р.Зелениковска и Церовска река, има голямо значение за водоснабдяването на курортите и населените места по Южното Черноморие. Обемът му е 35млн.куб.м. и площ на водното огледало 2,3кв.км.
- яз.Малко Шарково – на р.Поповска, с обем 50млн-куб.м. и водна площ 3,8кв.км.
- Реки:
- Велека – най-голяма, води началото си от билните части на вр.Демиркапу – 748м., тя е и най-дълга странджанска река – 147кв.км., водосборната и площ е 995кв.км., а средногодишният оток – 9куб.м./с.
- Резовска река – води началото си от най-високата част на Странджа на турска територия. В долното си течение е с широка и дълбока красива долина. Влива се в Черно море в малък залив, южно от с.Резово. Дължина – 112км., водосборна площ – 738кв.км., на българска територия – 183кв.км.
- Ропотамо – извира от главното било на рида Босна(454м.). След като проломява южната част на Медни рид, Ропотамо се влива в Черно море с лиманно устие. Дължина – 48км., водосборна площ – 249кв.км., средногодишен отток – 1,5куб.м/с.
- Други известни странджански реки са Факийска, Дяволска и Караагач.
- Минерални води:
- При с.Стефан Караджово – въглекисели от карстов тип, свързани с юрските варовици; малък дебит – 6l/s. и ниска температура – 21С.
- При с.Китен - малък дебит – 3l/s. и ниска температура – 20С.
âРежим на оттока:
Отличава се със силно изразени средиземноморски черти в режима на оттока. Водоносността на речните басейни нараства относително спрямо надморската височина. Водността нараства от 100мм в най-ниските до 400мм в най-високите части на Странджа, където падат и най-големите валежи в цялата област – около и над 900мм. Характерно за тази част на планината е крайно неравномерното разпределение на речния отток през годината. Реките имат основно есенно-зимно пълноводие(декември-февруари) с 50-55% от годишния отток, а заедно с вторичното пролетно пълноводие(март-май) обемът на оттока нараства до 80-85%(за 6 месеца). Характерно за Странджанските реки е, че въпреки продължителното и дълбоко маловодие с малки изключения те не пресъхват поради постоянното си изворно подхранване.
âРастителност: днешната растителност има представители на редица средноевропейски и азиатски видове, както и южноевксински видове. Основни дървесни видове: източен бук, източен горун, а също бряст, явор, ясен, габър, липа, леска, сребриста топола, черна елша и др. Подлесът е от хвойна, смрадлика, зеленика, глог, дива лоза, бръшлян. Почти навсякъде се срещат увивни растения, които на места силно са се вплели в дърветата и образуват истинска джунгла.
Специфичен белег на растителността е наличието на голям брой терциерни реликти – странджанска боровинка, странджаска смрадлика, лавровишня, бясно дърво, пирен и др., а има и не малко ендемити.
Богатата флора включва 1665 вида и десетки реликтни и ендемични видове. На територията на Странджа има 99 ендемични вида безгръбначни животни, тук е и най-богатата гръбначна фауна в българска защитена територия – 263 вида(сърни, лисици, вълци, чакали, белки, златки, ястреби, бухали и много други)
âЗа да бъде опазена уникалната флора и фауна в тази част на страната, са създадени няколко резервата и защитени местности:
- Биосферен резерват “Узунбоджак”(“Лопушна”) – типично горски резерват, най-голямо е участитето на горуна, следван от източния бук и благуна. Средната възраст на дърветата е 110-120 години, средната им височина е 22м. “Узунбоджак” е обявен през 1956г. и е най-голямата и най-добре защитената територия у нас с територия от 2529,6 ha, а от 1987г. е обявена и буферна зона с площ 488,1 ha.
- “Силкосия” – най-старият резерват у нас от 1933г., разположен е по левия долинен склон на р.Велека, между селата Българи и Кости. Площ – 389,6 ha и буферна зона 91,1 ha. Горските формации в него заемат 98% от общата му площ. Преобладават дъбовите гори, следвани от буковите. Средната възраст на дърветата е 120-130 години, а в отделни случаи – и над 200г.
- “Витаново”(1112,4 ha) – резерватът е обявен през 1981г.с цел да се съхранят първични гори от източен бук и източен горун. Резерватът е разположен в землището на Малко Търново. Горите заемат 90% от територията на резервата.
- “Ропотамо”(1000,7 ha) – тук се включва т.нар. влажна зона Аркутино – 97 ha, като общо тук се охраняват стотици растителни видове. По-забележителни видове са водната лилия, морският пелин, водната папрат, водната роза, джулюпът(дяволски орех), както и много представители на пернатия дивеч – водна кокошка, дива патица ,корморан, лебед и др.
През 1995г. е обявен природен парк “Странджа” с площ 116136,2 ha, като той става най-голямата защитена територия в България. Разполажен е върху площи от горските стопанства на Малко Търново, Звездец, Граматиково, Царева, Кости.
Допълнителна информация
Археологически обекти в Странджа:
¬Надгробни тракийски могилни некрополи.
Куполни гробници. Има две такива гробници открити в местностите Мишкова нива и Пропада край Малко Търново.
®“Слънчеви дискове”, изсечени по скалите. Скални тракийски светилища има в местността Камъка край Малко Търново и местността Гларус край пътя Малко Търново – Граматиково.
¯Тракийски долмени – мегалитни паметници, изградени от грамадни каменни блокове, всеки с дължина до 3 и повече метра.
°Тракийски и средновековни крепости и градища, в Странджа има около 60.
Най-високи върхове:
l Махиада - 1031 м (на турска територия)
l Градище - 709 м (на наша територия)
Достъп: върхът попада в граничната зона и посещението му се допуска само с разрешение от Дирекция "Гранична полиция" на МВР, София, бул. "Княгиня Мария Луиза" 46 или от местните гранични власти.
Изходен пункт: гр. Малко Търново
