Рила е най-високата планина в България и на Балканския полуостров с връх Мусала - 2924м. надм. височина. Планината се нарежда на шесто място по височина в Европа след Кавказ, Алпите, Сиера Невада, Пиринеите и вулкана Етна. Рила е главен орографски и хидрографски възел на Балканския полуостров и е част от Рило-Родопския масив.
Предполага се, че името идва от траките, които я наричали Донука, Дунакс, Доунакс, римляните я нарекли Донукас монс, а по-късно Роула или Рила, което означава "водна планина".
1. Строеж. Рила е изградена предимно от едрозърнести гранити - почти 2/3 от цялата площ на планината. Също така се срещат и метаморфни скали - предимно гнайси, а по някои склонове се разкриват и терциерни седименти. Двукратното заледяване на планината е играло важна роля за оформяне на нейния релеф. Днес в Рила са широко разпространи почти всички реликтни глациални форми, но най-изразителни са циркусите - огромни кресловидни вдлъбнатини, отворени от едната страна и често завършващи с циркусен праг. От реликтните екзарционни форми силно впечатление правят алпийските междуциркусни върхове и назъбени била. На много места има следи от акумулативна дейност долинните ледници - морени (каменно-песъчливи насипи във вид на валове), разположени са предимно в троговите долини.
2. Климат. Рила е разположена на границата намежду областите на умереноконтитентален и континентално-средиземноморски климат. Главните особености на климата й зависят от елементите на релефа - вертикално разчленение, експозиция и надморска височина.
3. Температура но въздуха. Средните годишни температури в най-високите части над 2300м. са между 0 и -3 С. Връх Мусала е най-студеното място в България. наблюдават се резки температурни контрасти между южните и усойните северни склонове.
В подножието и ниските части на Рила средните месечни температури достигат своя максимум през юли, а в среднопланинската и високопланинската част през август.
4. Валежи. Средногодишните валежи надхвърлят 1000мм, а на места по северните й склонове достигат 1100мм. По северните склонове на Рила преобладават летните валежи, на които се пада 1/3 от годишните валежи, с максимум юни и минимум февруари. по южните склонове се проявява слабо изразен средиземноморски валежен режим - зимните валежи нарастват, а летните намаляват, но като цяла има летен максимум и земен минимум.
5. Хидроложки ресурси.
Рила е една от богатите на водни ресурси планини в България. Общият средногодишен обем н водите е над 1350 млн.куб. метра. С най-голям обем на оттока се отличава басейнът на р.Струма, следван от този на р.Места и р. Искър и с най-малък е този на р.Марица.
Особено водоносни са високопланинските части над 1600 метра, където се формират 60% от водите на Рила.
ЕЗЕРА.
В резултат на ерозионната и акумулативната дейност на ледниците през кватернера във високопланинските части на Рила са се образували значителен брой ледникови езера - около 140 постоянни и 30 временни. Повечето от рилските езера са разположени на групи.
Най-високо разположено езеро – Леденото – 2709м.
Най-ниско разположено езеро – Локвата – 1800м.
Най-голямо езеро – Смрадливото езеро – 21,4 хектара.
Най-дълбоко – Окото – 37,5 метра.
РЕКИ.
Рила е важен хидрографски възел, тъй като от нея извират три от най-големите български реки.
р.Марица извира от Маричините езера, разположени в едноименния циркус и отводнява по-голяма част от Източна Рила.
р.Искър(Бели Искър, Леви Искър, Черни Искър) – отводнява северните склонове на Централния и Северозападния дял. Най-дългата река в България – 368 км и единствена, която пресича Стара Планина. Водосборният басейн на реката е 8650 кв.км. Реката води началото си от река Прав Искър, приток на Черни Искър извиращ от Чамовското езеро на височина 2500м.
р.Рилска, Градевска, Благоевградска Бистрица(леви протоци на р.Струма)– отводняват западните склонове на планината.
р.Места – отводнява югоизточните склонове на Източния и Югозападния дял на Рила. За начало на реката се приема р.Бяла Места, която води началото си от Ропалишките езера.
Минерални води.
В разломните зони ограждащи планината има редица находища на минерални води – Сапарева баня, Долна баня, Костенец, Благоевград, Баня. Най-горещи са изворите при Сапарева баня – 103,5С, всички останали са с температура от 45 до 70С.
6. Режим на оттока.
Вътрешногодишното разпределение на речния отток е неравномерно, особено в високопланинския пояс, където за трите месеца май-юли се формират 70% от годишния отток на реките. В средно планинския пояс нарастването на оттока е по-значително от февруари, а в нископланинския още от ноември-декември, като се формира вторично есенно-зимно пълноводие. Подхранването на речния отток от снежно и снежно-дъждовно в най-високите части преминава в дъждовно-снежно в средно високите и в преобладаващо дъждовно в най-ниските части на планината. Маловодието на реките е зимно през февруари в най-високите части и лятно с минимум през август или септември навсякъде в останалите части на Рила.
