Пирин е част от Рило-Родопския масив, планината е разположена в югозападната част на България между долините на Струма и Места. Дължината на планината е около 80 км., а широчината – 40км. Общата й площ е 2585 кв.км.
Пирин планина е втора по височина в България – след Рила и трета на Балканския полуостров – след Олимп в Гърция. Три върха се извисяват над 2900м (Вихрен, Кутело I, Кутело II), седем над 2800 м., 14 над 2700м.
Ø МОРФОГРАФИЯ
В морфографско отношение Пирин се поделя на три неравномерни по площ и различни по облик дяла – северен, среден и южен.
СЕВЕРЕН ПИРИН. Простира се между седловината Предела на север и седловината Тодорина поляна /1883м./ на юг. Този дял е най-дългият/около 40км. по права линия/ и най-високият. На него се падат 74% от общата площ на планината. За този дял са характерни високите върхове, билните гребени, дълбоките циркуси, ледниковите езера, троговите долини, скалните гребени и морените.
В Северен Пирин се очертава две части: северна – мраморна, е южна – гранитна и
отчасти мраморна.
Мраморната част на Северен Пирин е тясна и в нея се намират островърхи и пирамидални труднодостъпни върхове: Вихрен (2914м.), Кутело (2908м), Бански Суходол (2884м.), Баюви дупки (2821м), Каменитица (2726м.), Разложки Суходол (2640м.), Алабутин (2688м) и Каменишки връх (2533м.). Върховет Кутело и Бански Суходол са свързани с труднопроходимия ръб(седловина) Кончето, който на места е по-тесен от 1м., като билото не пада под 2810м. На северозапад билото и по ниско и завършва с вр.Пирин – 2593м.
От Вихренското било на Северен Пирин на североизток се отделят тесни трудно достъпни странични ридове – Стълбите, Средоноса, Котешки чал и др., между които са оформени едни от най-дълбоките циркуси и коритовидни /трогови/ долини – Разложки Суходол, Каменитица, Баюви дупки, Бански Суходол, Кутело, Казаните /голям и малък/.
Гранитната южна част на Северен Пирин е разположена между високата седловина Кабата и Тодорова поляна. Тя е много по-масивна. По главното било се редят гранитни върхове, между които: Хвойнати(2635м.), Муратов(2669м.), Дончови караули(2632м.), Бъндерешки чукар(2732м.) и много други. Между дълбоките долини на реките Демяница и Бъндерица в посока север-юг е Тодориният дял. От вр.Момен двор се отделя най-мощният страничен рид на Пирин – Полежанският.
СРЕДЕН ПИРИН. Този дял е разположен между седловините Тодорова поляна на север и Попови ливади на юг. Северната част на главното му било е тясна; на юг делът се разширява и образува карстовото плато Добро поле, в което има няколко въртопа. По голите окарстени мрамори на Добро поле се издига най-високият връх на дела – Ореляк (2099м.). Площта на Среден Пирин е 6,7% от цялата планина.
В този дял има много гори; голи са само най-високите части и склоновата заравненост, както и карстовото Добро поле. В този дял няма езера, а реките са маловодни и къси единствената хижа е „Попови ливади”.
ЮЖЕН ПИРИН. Простира се между седловината Попови ливади в Парилската седловина. Заема 19,3% от цялата планина, но е сравнително нисък и с заоблени форми. В северната част се издигат най-високите върхове – Свещник(1975м.) и Муторок(1970м.), обрасли със смесени гори.
Ø Климат
Климатът се формира под влияние на голямата надморска височина – около 75% от
планината има н.м. височина над 1000м. През летния сезон облачността е предимно гръмотевично дъждовна. През зимата се наблюдава ниско положение на облаците, което благоприятства за създаването на по-ясни дни в надоблачните части на високата планина.
Температура на въздуха - Средната годишна температура е във високите части
на планината е между 0 и -3 °С. Типични са дългият снежен период, ниските температури, голямата облачност, силните ветрове.
С ниските температури на въздуха е свързан големият процент на твърдите валежи в
планината. В Големия Казан има снежник, който не се стопява и новия сняг заварва миналогодишния.
Средни годишни температури
- гр.Сандански – 13,3 °С
- Разложка котловина – 9,0 °С
- х.Вихрен (2050м. н.м.в.) – 3,7 °С
- циркус Големия Казан (2445м. н.м.в.) – 0,3 °С
Най-студен месец – януари; ср.мес.температура – -4,2 °С(при х.Вихрен), през същия месец средната температура при гр.Сандански е 3,4 °С.
През м.Август при Големия Казан ср.мес.температура е 8,7°С, а в Санданската котловина е 23,5°С.
Валежи – средните годишни валежни суми във високите части надхвърлят
1 000мм, а на места по северния склон и 1 100мм, като количеството на валежите се увеличава от добре изразен орографски ефект. Средните валежи за цялата планина са около 800-900мм. Средиземноморското климатично влияние през зимата е свързано с обилни снеговалежи. В Пирин е отбелязана най-високата снежна покривка в България – 472мм при х.Вихрен на 5.IV.1963г. Поради обилните снеговалежи, особеностите на релефа /стръмни и дълги склонове/ и силните ветрове в Пирин на редица места падат лавини; обикновено лавиноопасните места са обозначени.
o Годишна сума на валежите в някои характерни райони:
- Санданска котловина 541 мм на кв.м.
- Разложката котловина – 702 мм на кв. м.
- х.Вихрен – 1571 мм на кв. м.
o Продължителност на снежна покривка – до 180 дни.
o Облачност – най-голяма е през месец май – около 70% и през м.Декември.
o Ветрове – преобладаващите ветрове са северозападните, а през зимата се увеличава честотата на ягозападните ветрове.
Ø Хидроложки ресурси – Пирин е една от най-водоносните планини в България това особено се отнася за високопланинските й части – над 1600м. Тази голяма водоносност се обуславя от значителните валежи достига до 1100мм във високите части.
От езерата и планинските извори водят началото си редица реки, по-значителни от които са следните:
§ РЕКИ
- Пиринска Бистрица – най-дълга(53км) и води началото си от Аргировото езеро.Влива се в р.Струма като ляв приток. Средногодишният й отток е около 3куб.м/сек при с.Пирин. Водосборът й се очертава между върховете на Арабски гроб, Каменица, Кралев двор, Джано, Ченгелчал, Демирчал, и Хлевен.
- р.Санданска Бистрица – води началото си от Тевното езеро, дълга е 33 км, средногодишният й отток е около 3куб.м/сек. Събира води от 48 езера, разположени в циркусите Голямо и Малко Спанолски, Башлийски, Чаирски и Мозговишки.
- Влахинска река – води началото си от четирите езера на Влахинския циркус – дълга е 27км., с отток 1,5куб.м/сек.
- Мелнишка река изивира от югозападния склон на Стефанов връх (2407 м) и е дълга 30км. образува се от Сугаревска и Бяла река, има сравнително малък водосбор.
- Река Глазне се образува от сливането на реките Бъндерица и Демяница над Банско и е дълга 25 км.
- Река Ретиже води началото се от Поповския и Кременския циркус и се влива в р.Места при Момена клисура – дълга е 19 км.
- Река Мътница, разположена в южния край на планината, е най-дългата от местенските реки – 31км.
- р.Каменица – събира водите на 6 езера.
- р.Туфча – образува се от 10езера, разположени в циркусите на изток и североизток от върховете Ченгелчал, Демирчал и Хлевен.
- Гоцеделчевска река – води началото си от Попски преслоп, водосборна е за р.Мусомица, р.Мътница и др.
§ ЕЗЕРА. През летния сезон във високата алпийска част езерата са около 160, като 30-40 тях с площ по-малка от 0,1ха. За повече информация натисни ТУК.
§ МИНЕРАЛНИ ВОДИ
В разломните зони ограждащи се намират редица находища на минерални води, които се използват за балноелечение:
- гр.Сандански
- с.Марикостиново
- Добринище
- Баня (Гулийна Баня)
Ø Режим на оттока:
Вътрешногодишното разпределение на речния отток е много неравномерно, особено във високопланинския пояс, където само за трите месеца – май-юли, се формират 65-70% от годишния отток на реките и тогава речните долини са изключително живописни. В среднопланинския пояс нарастването на оттока е по-значително от февруари, а в нископланинския (под 1000м.) – още от ноември-декември. Подхранването на речния отток от снежно и снежно-дъждовно в най-високите части (езерата има почти изключително снежно подхранване) преминава в дъждовно-снежно в средновисоките и в преобладаващо дъждовно в най-ниските части.
Изразеният средиземноморски режим на валежите в Пирин не се отразява върху режима на речния отток поради значителното снегозадържане и по-късното снеготопене в широко развитите високопланински пояси.
С важна регулираща роля за оттока са многобройните високопланински езера. Значение за постоянното речно подхранване имат и обилните подземни води в силно окарстените мрамори в Пирин, с които са свързани големите извори Язо, Истока, Кьошкото в района на Разлог. Те имат сравнително равномерно вътрешногодишно разпределение на водните количества.
